Подпорна ограда на двора

Ще ви разкажа как направих подпорна ограда между нашето място и това на съседите. Дворът ни е със средно голяма денивелация. От горната точка до долната разликата в нивата е около 1,5 м. Освен това водата не спира да тече дори и през лятото въпреки канализацията. Да не говорим, че има и много високи подпочвени води.

От въведението става ясно, че най-сериозният проблем при изграждането на ограда са свличащите се мокри земни маси, които ще упражняват сериозен натиск върху тази разделителна ограда. При търсенето на вариант освен всички гореописани съображения, решението трябваше да се скрои във възможно най-нисък бюджет.

Прегледах какво се пише из интернет форумите, откъдето разбрах, че това не е просто ограда, а трябва да е добре укрепена, за да издържа натиска на земните маси.

Тогава мой приятел конструктор ми нахвърля вариант, в който се прави бетонова ограда с една широка стъпка от край до край.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така цялата ограда ще бъде достатъчно стабилна, за да устои на напора. Но това естествено е свързано с тонове желязо и сериозно количество бетон, кофраж и т.н. Както се шегува един съсед, в оградата влезе повече желязо и бетон отколкото в къщата. Всъщност калкулацията показа солидна инвестиция.

В интернет попаднах на друг вариант, който се използва при строителството на дълбоки подземни паркинги. При него се изграждат пилоти на определено разстояние един от друг на дълбочина от порядъка на 2-3 м. Пилотите се свързват с бетонова стеничка по терена с височина 20-30 см. При този вариант значително ще се намали количеството бетон и желязо, но пък включваше копане със сонда, което също не е малък разход.

Тогава в разговор с наша много близка приятелка, която е доцент доктор по подземно строителство и укрепване на тунели, свлачища и др., ни даде най-простата технология, която използва и самата природа и от стари времена се градят подпорни стени по този начин. Решението е габиони, пълни с камъни.

Необходими материали:
– габиони. Аз взех дължина 2 м х височина 1 м х широчина 0,50 м

– камъни. Аз търсех сив камък и го открих в една каменоломна кариера край с. Студена.

– геотекстил. Неговата функция е да пропуска водата да спира пръста да преминава между камъните.

– дренажна тръба, която отвежда водата към канала.

– тела за колони за железни колове.

Схемата е следната. Изкопахме траншея с дълбочина един метър от високата част на терена. Широчината на траншеята трябва да е мин. 50 см. Насипахме пясък на дъното й, за да го изравним и за да му зададем лек наклон по посока по-високото ниво. След това поставихме габиона в канала. Напълнихме го с камъни и го вързахме. Така подредихме един до друг всички габиони. На опредено разстояние вътре в габионите положихме бетонови тела за колони, в които бетонирахме коловете.

След това отново откъм високата част, подложихме пясък непосредствено до габиона. Върху него положихме дренажните тръби. Покрихме задната страна на габионите и тръбата с геотекстила. Завършихме с опъването на мрежата. Все пак за да възпрепятстваме любопитните и недоброжелателните погледи от улицата, захванахме за мрежата рогозки. В един бъдещ момент ще пуснем да пълзи растителност по габионите и оградата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това решение за укрепителна ограда определено има много предимства. Бетоновата ограда не е гъвкава конструкция и при движение и натиск на земните маси, тя може да се пропука и да се наруши нейната цялост. Това обаче не може да случи с габионите, защото самите те са подвижна конструкция. Другият сериозен плюс е, че се използват изцяло естествени материали. Освен всичко друго е и евтино решение, защото се избягват огромните количества бетон и желязо. Основният материал в целия проект е камъкът, който няма да повярвате струва около 3-4 лв. за тон. Транспортът му ми струваше в пъти повече отколкото самия материал.

Не на последно място най-голямото предимство е, че ограда е част от естествения пейзаж, допълва усещането, че си навън сред природата.